Jannah Theme License is not validated, Go to the theme options page to validate the license, You need a single license for each domain name.
ЛюбопитноНовиниПрепоръчани

По-дългият живот не винаги е по-добър живот. Колко дълго наистина искате да живеете?

За много хора качеството на живот в напреднала възраст става също толкова важно, колкото и дълголетието

Клеър Ансбери
14 ноември 2026 г.

По-дългият живот не е непременно по-добър живот.

Хората във възрастовата група от 30 до 80 години са обсебени от дълголетието – приемат стотици витамини, консумират „суперхрани“ и си купуват легла за светлинна терапия в стремежа си към дълъг живот. Междувременно, благодарение на напредъка в медицината, се удължават годините на тези, които живеят с някога нелечими заболявания.

Но в даден момент, харесва ли ни или не, тялото се износва. Полагаме всички тези усилия, за да добавим години, и обръщаме по-малко внимание на качеството на тези години.

Сега обаче, с застаряването на населението и все повече хора, които наблюдават как близките им се влошават и се борят в края на живота си, те започват да се чудят дали искат същото за себе си или за децата си. Продължителността на здравословен живот става толкова важна, колкото и продължителността на живота.

Сесилия Пуул, 73-годишна пенсионирана медицинска сестра, получи устройство, което подпомага функционирането на сърцето ѝ. „Съвременната медицина е постигнала забележителни успехи в удължаването на биологичния живот. Аз съм една от нейните бенефициенти“, казва тя.

Намирайки се в хоспис с напреднала сърдечна недостатъчност, тя се чуди дали съществува също толкова усъвършенстван начин да се отчете как всъщност изглежда този допълнителен живот.

„Доколко добре правим разграничение между удължаването на живота и подобряването на качеството на оставащия живот, и питаме ли пациента кое от двете е по-важно за него?“, казва Пуул. „Никой не ме попита това.“

Продължителност на здравословния живот срещу продължителност на живота

Естествено, хората искат да живеят дълго. Те обичат живота си и хората в него. Страхуват се от смъртта и от това да ги няма. Очакваната продължителност на живота при раждане в САЩ е достигнала 79 години, но според Pew Research Center американците средно искат да живеят още по-дълго – до 91 години.

Вероятно хората искат да бъдат относително здрави в тези по-късни години. И все пак като страна не успяваме да постигнем тази цел.

Продължителността на здравословния живот – средният брой години, през които човек живее в пълно здраве – е около 65. Това означава, че прекарваме около 14 години във влошаващо се здраве. Тези години не са безсмислени.

Нанси Берлингър, старши научен сътрудник в Центъра за биоетика „Хейстингс“, разказва, че майка ѝ, която е в началото на 90-те си години, се е научила да рисува, след като е претърпяла инсулт, преместила се е в дом за подпомагано живеене и се е записала в арт ателие.

„Това, което сега придава смисъл, цел и удоволствие на живота ѝ, е рисуването – а също и семейството ѝ, ваниловият сладолед и шоколадовите барове „Хърши“.“

Но все по-голямото несъответствие между продължителността на живота и продължителността на здравословното състояние поражда въпроси за това как изглежда дългият живот и дали повече години трябва да бъдат крайната цел.

„Успехът на съвременната медицина не бива да се измерва само с това колко години добавяме, а и с това какво тези години правят възможно за хората, които ги преживяват“, казва д-р Шошана Унгерлайдер, лекар по вътрешни болести.

Унгерлайдер, която е основателка на „End Well“ – нестопанска цифрова платформа с ресурси за края на живота, тежките заболявания и грижите за болни, насърчава хората да задават въпроси като: „Как би изглеждал животът ми, ако реша да се подложа на това лечение?“ „Ако целта ми е да присъствам на дипломирането на внука ми след шест месеца, ще се чувствам ли достатъчно добре, за да отида?“

Качество на живот

Качеството на живот има различно значение за различните хора. Но за мнозина способността да общуват и да поддържат връзка, особено с близките си, е от особено голямо значение.

Д-р Даян Майер, лекар по палиативни грижи, представя на пациентите сценарий като следния, за да разбере какво е най-важно за тях: Днес излизате от кабинета, бивате блъснати от кола, получавате тежка мозъчна травма и състоянието ви не се подобрява след три месеца. Бихте ли искали медицински интервенции, които просто да ви поддържат жив, или само мерки за облекчаване на болката и симптомите?

Около 80% от хората не искат медицински интервенции, които просто да ги поддържат живи, докато останалите искат да се направи всичко възможно, за да се поддържа животът им.

Хората променят мнението си, казва тя. По-лесно е да кажеш, че не искаш апарат за изкуствено дишане, когато това е хипотетичен сценарий. „Когато си наистина болен и единствената друга алтернатива е смъртта, хората често променят мнението си“, казва Майер, която е основателка на Центъра за развитие на палиативните грижи.

Честни разговори

83-годишният Питър Гайс се е грижил за покойната си съпруга Алтея, която е страдала от Алцхаймер, и е бил до интубирания си 91-годишен баща през последните му дни в болницата. Гайс казва, че е обременен от слабости и може да умре утре или след 10 години. Той е казал на децата си, че е готов да си отиде. „Те казват: „Не, не, не. Продължавай да приемаш хапчетата, които ти е дал лекарят.“

„Разбира се, всяка сутрин се чувствам благодарен, че се събуждам жив за още един ден“, казва той. Но след като Алтея я няма, „няма да имам съжаления, когато дойде последният ми ден. Наистина се надявам той да дойде бързо и без мъчително пребиваване в болница.“

Повечето хора желаят същото, но не споделят тези желания с другите.

„Имате по-голям шанс да постигнете бъдещето, което искате, ако наистина обмислите какво е най-важно за вас и обсъдите това с близките си“, казва д-р Луиз Аронсън, гериатър и автор на книгата „Elderhood“.

Бъдете ясни и изложете подробно желанията си в предварителните си указания:

  • Искате ли да ви поставят сонда за хранене, да ви свържат към апарат за изкуствено дишане или да ви приложат други мерки за поддържане на живота?
  • Кога, ако изобщо, бихте искали медицинските интервенции да бъдат прекратени?

Такива мерки са важни, но според Pew Research Center по-малко от една трета от възрастните в САЩ имат „завещание за живот“ или предварителни указания.

Д-р Езекил Емануел отдавна заявява, че не желае интервенции за поддържане на живота, като например тестове за скрининг на рак, диализа или байпас, след като навърши 75 години. Сега, на 69 години, онкологът казва, че не е променил мнението си. Ако след 75 години се разболее от остра левкемия, която на тази възраст може да бъде трудна за излекуване, той не проявява интерес към провеждането на химиотерапия с надеждата да спечели още няколко месеца.

Той казва, че би предпочел да живее без химиотерапия и „да споделя ограниченото време, което ми остава, с децата и внуците си“.

Пуул, медицинската сестра, има ограничено време. Кардиологичното устройство продължава да изпраща електрически сигнали, за да стимулира сърдечния мускул, но тъканта около сърцето ѝ е в състояние на разпад и все по-малко способна да реагира на тях.

Лекарите са ѝ предложили още интервенции, които биха могли да увеличат шанса ѝ да остане жива по-дълго. Тя ги е отказала, защото те няма да подобрят качеството ѝ на живот и защото вероятността за успех не е висока.

„Животът е прекрасен и аз го обожавам“, казва тя. „Реших да приема с достойнство, че един добре преживян живот може да завърши и с достойнство.“


Клеър Ансбери води рубриката „Turning Points“ във вестник „The Wall Street Journal“, в която разглежда различните повратни моменти в живота на хората. Преди това е била шеф на бюрото на вестника в Питсбърг, където ръководи отразяването на различни отрасли, като същевременно пишеше по теми, свързани със застаряването, семейството, общността и хората с увреждания в развитието.

WSJ

Подобни публикации

Back to top button