Изида — гръцката форма на египетското име на богинята Асет (ꜣst) — е една от най-важните фигури в древноегипетската религия. Особено интересното при нея е огромната промяна на образа ѝ: от сравнително ограничено божество в ранния Египет тя постепенно се превръща във вселенска богиня, чийто култ през римската епоха достига от Нил до Британия.
В най-известния митологичен цикъл тя е едновременно съпруга на Озирис, майка на Хор, сестра на Нефтида и победителка над смъртта чрез вярност, магия и познание.
Името и най-старият образ
Египетското ѝ име ꜣst, обикновено предавано като Aset, Iset, е свързано с йероглифа за трон. Именно тронът е нейният най-древен отличителен знак и често стои върху главата ѝ.
Това не е маловажна подробност. Изида е тясно свързана с идеята за царската власт. Ако Хор е божественият образ на живия фараон, Изида е неговата майка — тази, която го ражда, закриля и в известен смисъл легитимира.
В ранните текстове тя все още не е великата универсална богиня от късната античност. Нейното значение нараства заедно с развитието на мита за Озирис.
Изида и Озирис
Според класическата египетска генеалогия богът на земята Геб и богинята на небето Нут имат четири прочути деца:
Озирис, Изида, Сет и Нефтида.
Озирис и Изида образуват една двойка, Сет и Нефтида — друга.
Историята е известна в различни варианти и никога не е била изложена в един-единствен каноничен египетски текст така, както бихме очаквали от гръцката митография. Най-подреденият античен разказ всъщност идва много по-късно от Плутарх.
Основата обаче е ясна.
Озирис е убит от своя брат Сет. В някои по-късни версии тялото му е разчленено и частите са разпръснати. Изида тръгва да ги търси. С помощта на Нефтида и други божествени сили тя възстановява тялото на съпруга си.
Тук Изида се проявява в няколко качества едновременно: оплакваща съпруга, пазителка на мъртвия, магьосница и победителка над разпадането.
Тя приема образа на птица и чрез магическата си сила съживява Озирис достатъчно, за да зачене от него Хор.
Това е една от най-силните сцени в египетската религиозна символика: животът възниква от смъртта, без смъртта да бъде отменена.
Озирис не се връща просто към земния живот. Той става господар на отвъдното. Но от него се ражда Хор, който ще продължи борбата в света на живите.
Изида като майка на Хор
След зачеването Изида се укрива от Сет. В късната традиция особено важно място заемат разказите за нейното скитане из блатата на Делтата, където тя ражда и отглежда малкия Хор.
Това създава втория велик образ на богинята — майката с младенеца.
Хор е постоянно заплашван. Той бива ухапван, отравян или разболяван, а Изида го спасява чрез заклинания и божественото си знание.
Така личната история на богинята постепенно се превръща в религиозен модел. Египтянинът, чието дете е болно или ухапано от скорпион или змия, може ритуално да отъждестви детето си с Хор и да призове Изида:
както тя е спасила Хор, така да спаси и това дете.
Оттук идва огромното значение на Изида в лечебната и защитната магия.
Богинята, която знае тайното име на Ра
Един от най-забележителните митове за Изида няма пряко отношение към Озирис.
Изида желае да придобие върховното тайно знание на престарелия бог Ра. Според египетското разбиране истинското име на едно същество дава власт над него.
Изида взема слюнката на Ра, смесва я със земя и създава змия. Змията ухапва Ра и богът изпитва страшна болка, която останалите богове не могат да премахнат.
Изида заявява, че може да го излекува — но само ако Ра ѝ разкрие тайното си име.
Накрая той е принуден да го направи.
Митът е забележителен, защото Изида не побеждава със сила. Тя побеждава чрез хитрост, магия и знание. Затова постепенно се превръща в олицетворение на магическото знание (heka).
Тя знае онова, което дори боговете не знаят.
Как изглежда Изида
Иконографията ѝ се изменя значително.
Най-старият характерен знак е вече споменатият трон върху главата.
По-късно Изида често носи слънчев диск между кравешки рога. Тук възниква известна трудност при разпознаването, защото този атрибут първоначално е характерен най-вече за Хатор. С развитието на египетската религия двете богини все повече се сближават.
Друг прочут образ е крилатата Изида. Тя разтваря крилете си над покойника или саркофага като знак на закрила. Крилете едновременно пазят и сякаш вдъхват жизнен дъх.
Но вероятно най-влиятелното изображение е Isis lactans — Изида, която държи или кърми малкия Хор.
Изида и Богородица
Тук е необходима предпазливост.
Приликата между изображенията на Изида с Хор и християнската Богородица с Младенеца е очевидна и отдавна е предмет на научни изследвания. В късноантичния Египет двете иконографски традиции дори съществуват в непосредствена историческа близост.
Но от това не следва, че християнското почитание на Богородица просто е „преписано“ от култа към Изида.
Майка с дете е естествен и широко разпространен образ, а християнската мариология произтича от собствена библейска, христологична и богословска традиция. По-сериозният исторически въпрос е дали определени визуални формули от античното средиземноморско изкуство са били възприети и преобразувани от християнските художници. Там действително има основания за сравнение.
Тоест трябва да различаваме иконографско влияние от религиозен произход.
Изида като оплаквачка
Друг неин образ е много по-мрачен.
Изида и Нефтида стоят край мъртвия Озирис и го оплакват. Те се превръщат в божествен архетип на погребалния плач.
Затова Изида придобива огромно значение в погребалната религия. Съдбата на всеки починал египтянин може символично да бъде уподобена на съдбата на Озирис.
И тук се проявява една характерна особеност на египетската религия: митът не е просто разказ за нещо, случило се някога. Чрез ритуала митологичното събитие се прави действащо за конкретния човек.
Изида събира Озирис.
Следователно тя може да съхрани и покойника.
Изида възстановява неговата цялост.
Следователно може да защити и тялото на починалия от разпад.
Титлите ѝ стават все по-грандиозни
През вековете Изида поглъща или присъединява функции на множество други богини. Тя става покровителка на:
майчинството, раждането, царската власт, брака, лечението, магията, мъртвите, моряците и пътуващите.
Тъкмо тази способност да включва функциите на други божества прави възможно невероятното ѝ разпространение извън Египет.
И тук започва вторият живот на Изида.
От египетска към средиземноморска богиня
След завоеванията на Александър Велики и установяването на Птолемеите Египет става част от елинистическия свят. Египетските и гръцките религиозни представи започват интензивно да се смесват.
Култът към Изида се разпространява в гръцкия свят, а след това и в Римската империя.
Тя вече не е само египетската майка на Хор.
Става Isis, богиня, която може да бъде отъждествявана или свързвана с Деметра, Афродита, Тюхе и други гръцко-римски божества.
Култове към нея се появяват в Италия, Гърция, Мала Азия, Северна Африка, Испания, Галия, германските провинции и дори Британия.
В Помпей например има добре запазен храм на Изида.
„Аз съм природата, майка на всичко“
Най-впечатляващото свидетелство за късния образ на Изида е романът „Метаморфози“ („Златното магаре“) на Апулей, написан през II век сл. Хр.
В XI книга Изида се явява на героя Луций. Там тя вече практически е представена като универсална богиня — една божествена реалност, която различните народи почитат под различни имена.
Това е огромна промяна спрямо ранната египетска Изида.
Тя вече е господарка на космоса, съдбата, морето, живота и смъртта.
Тъкмо поради това късният култ към Изида понякога изглежда почти монотеистичен. По-точно обаче е да говорим за хенотеистична тенденция: един бог или богиня е възвеличаван като върховен и всеобхватен, без непременно да се отрича съществуването на останалите богове.
Мистериите на Изида
В гръко-римския свят култът придобива и мистериални форми.
Посветеният преминава през ритуална подготовка, очищение и посвещение. Какво точно се е извършвало, не знаем напълно — именно защото мистериите са били тайни.
Апулей нарочно говори уклончиво за тях.
Той описва посвещението като символично приближаване до границата между живота и смъртта и завръщане оттам. Това удивително добре съответства на основния мит на богинята: Изида е тази, която достига до мъртвия Озирис и възстановява живота.
Така старият египетски мит получава ново, лично измерение: вече не само Озирис, царят или покойникът, а самият посветен може да преживее символично преминаване през смъртта.
Изида и морето
За египетска богиня това може да изглежда необичайно, но в Римската империя Изида става важна покровителка на мореплавателите.
С нея е свързан празникът Navigium Isidis — „Корабът на Изида“, отбелязван през пролетта и свързан с откриването на навигационния сезон.
Това показва колко далеч култът вече се е отдалечил от първоначалната си среда край Нил.
Символът tyet
С Изида е особено свързан амулетът tyet, наричан понякога „възелът на Изида“.
Формата му донякъде напомня анкх, но страничните му части са спуснати надолу. Често е изработван от червен камък или стъкло.
В погребален контекст той се свързва със защитата на Изида и с нейната животворяща сила.
Тук трябва да внимаваме с популярните езотерични обяснения — огромна част от съвременната „египетска символика“ в интернет е късна фантазия, а не египтология.
Изида и Сириус
Изида постепенно е свързана и със звездата Сириус, египетската Сопдет.
Това има огромно символично значение, защото хелиакалният изгрев на Сириус е бил свързан с настъпването на разлива на Нил и с египетската календарна година.
Така отново се събират основните теми на Изида:
вода → плодородие → възраждане → живот след смъртта.
Филе — последната голяма крепост на култа
Един от най-важните центрове на култа е остров Филе край Асуан.
Храмовият комплекс там е особено интересен, защото култът към Изида оцелява удивително дълго след християнизацията на Римската империя.
Филе се превръща в една от последните крепости на традиционната египетска религия. Езическите обреди там продължават през късната античност, а окончателното прекратяване на стария култ се свързва с VI век и управлението на Юстиниан.
Това означава нещо поразително: Изида е почитана като богиня в продължение на повече от три хилядолетия.
Защо Изида се оказва толкова жизнена
Според мен ключът е в необичайното съчетание на качества.
Тя не е просто богиня на плодородието. Не е просто майка. Не е просто магьосница. Не е просто покровителка на мъртвите.
В нейния мит има почти завършен човешки драматичен цикъл:
любов → убийство → скръб → търсене → възстановяване → зачеване → майчинство → преследване → закрила → победа на сина.
Изида не унищожава смъртта на Озирис. Тя прави така, че смъртта да не получи последната дума.
От мъртвия Озирис възниква Хор.
Хор побеждава Сет.
А Озирис, макар и мъртъв, царува над мъртвите.
Това прави Изида своеобразната връзка между трите състояния: живите, мъртвите и онези, които предстои да се родят.
Затова нейният образ може непрекъснато да придобива нови значения, без старите напълно да изчезват.
И ако проследим развитието му от Старото царство до късната Римска империя, виждаме един от най-забележителните случаи в историята на религиите: майката и съпругата на един египетски бог постепенно се превръща в „Господарката на всичко“ — богиня, почитана на три континента.
