Шола Лавал
29 септември 2025
Историческа Победа за Проевропейската ПДС в Молдова на Фон на Руска Намеса
Управляващата прозападна управляваща партия в Молдова спечели мнозинство на напрегнатите избори в страната в неделя, побеждавайки проруските партии с голяма разлика на фона на опитите за насилствено нарушаване на вота и твърденията за намеса от страна на Русия.
Малката държава се намира между Украйна и Румъния. Една от най-бедните държави в Европа, тя е част от Съветската република до 1991 г. Отцепилият се, полуавтономен регион Приднестровие, който се намира по границата с Украйна, традиционно подкрепя връзките с Русия. В резултат на това през последните години Молдова се превърна в бойно поле за влияние между Русия и Запада.
В реч на 9 септември в Европейския парламент молдовският президент Мая Санду, основател на ПДС, заяви, че тези избори ще бъдат «най-важните» в историята на страната. За молдовците изборите представляваха решаваща повратна точка. Малката страна с войната на Русия в Украйна може или да продължи сегашния си път към членство в Европейския съюз, или да се върне в старото лоно на руското влияние.
В крайна сметка, въпреки съобщенията за проруски групировки, заплашващи с насилие, като най-малко трима души бяха арестувани в Молдова, молдовската диаспора изигра ключова роля за постигането на проевропейска победа.
Изборните Резултати и Разпределението на Местата
Резултатите от повече от 99 процента от избирателните секции, преброени до понеделник на обяд, показаха, че Партията на действието и солидарността (ПДС) ясно води начело, въпреки анализите и проучванията на общественото мнение преди гласуването, които предполагаха, че проруските партии ще се доближат и вероятно ще разстроят парламентарното мнозинство на управляващата партия.
- Избирателна активност: Почти всички гласове, подадени в избирателните секции, бяха преброени до понеделник. Около 1,6 милиона души гласуваха, което прави около 52,2 процента от имащите право на глас, което е по-високо, отколкото на предишни избори.
- Резултати на основните партии:
- ПДС (проевропейска), водена от председателя на парламента и съосновател на ПДС Игор Гросу, спечели 50,16 процента от гласовете и около 55 от 101-те места в парламента. Очаква се настоящият премиер Дорин Речан, назначен от Санду през февруари 2023 г., да запази поста си.
- Проруският Патриотичен избирателен блок (BEP), съюз от четири партии, воден от бившия президент и руски съюзник Игор Додон, е на второ място с 24,19 процента от гласовете. Партията спечели 26 места в парламента. На две партии в блока, «Сърцето на Молдова» и «Молдова Маре», беше забранено да участват в изборите заради твърдения, че са получили незаконно финансиране от Русия.
- Алтернативната партия (проевропейска) е на трето място със 7,97 процента от гласовете, осигурявайки си осем места в парламента.
- Нашата партия (популистка група) и консервативната партия «Демокрация у дома», съответно, спечелиха малко повече от 6% и 5% от гласовете. Това им позволи да влязат в парламента за първи път с по 6 места.
Проучванията на общественото мнение предполагаха много по-оспорвана надпревара между управляващата ПДС и BEP, която се очакваше да бъде на второ място. Този сценарий щеше да наруши сегашния контрол на ПДС над парламента, потенциално да я принуди да влезе в неудобна коалиция с BEP и да забави проевропейските реформи. Преди изборите в неделя политици и техните поддръжници от двете страни на дебата проведоха интензивна кампания по улиците и по телевизията, но също и в онлайн платформи като TikTok, в опит да достигнат до младите хора, които съставляват около една четвърт от населението.
Ключови Въпроси и Руска Намеса
Присъединяването към ЕС беше най-важният въпрос на гласуването на тези избори.
- Пътят към ЕС: При президента Санду Молдова подаде молба за присъединяване към ЕС в началото на 2022 г., точно след нахлуването на Русия в Украйна през февруари. Целта на Кишинев, наред с по-добрата икономика, е да получи гаранции за сигурност като съседката си Румъния, която е член на ЕС и на Северноатлантическия договор (НАТО). През юли 2022 г. ЕС предостави на Молдова, както и на Украйна, статут на кандидатка при условие че бъдат извършени реформи в областта на демокрацията, правата на човека и малцинствата и върховенството на закона. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен тогава заяви, че бъдещето на Молдова е в ЕС.
- Руското Влияние: Въпреки че ПДС на президента Санду е нетърпелива да постигне членство на Молдова в ЕС до 2028 г., когато изтича мандатът й, тя обвини Москва, че се опитва да осуети този план, за да продължи да упражнява влияние върху страна, която някога е контролирала. Русия има значителна подкрепа в Молдова и подкрепя отцепилия се автономен анклав – Приднестровието, разположен по границата ѝ с Украйна. Там присъстват около 1500 руски войници, а правителството на анклава няколко пъти е поискало руска анексия.
- Референдум: На референдума миналия октомври малко над 50 процента от молдовците гласуваха с «да» за присъединяване към ЕС. По това време президентът Санду обвини «мръсната намеса» от страна на Русия за слабата победа на нейния лагер.
Обвинения в Намеса и Хибридна Война
В навечерието на изборите в Молдова властите многократно обвиняваха Москва, че води «хибридна война» – офлайн и онлайн – за да помогне на проруските партии да спечелят вота. Москва отрича да се намесва в молдовската политика.
- Конкретни Обвинения:
- Стоене зад широко разпространена операция за «купуване на гласоподаватели», чрез която избирателите се подкупват да гласуват за определени партии.
- Извършване на кибератаки срещу молдовските правителствени мрежи през цялата година.
- Незаконно финансиране на проруски политически партии.
- Отстранени Партии: Две проруски партии – «Сърцето на Молдова» и «Молдова Маре» – бяха отстранени от гласуването в петък заради обвинения в незаконно финансиране и купуване на гласове.
- Дезинформация и ИИ: Според изследователи и онлайн групи за наблюдение Молдова е била залята от онлайн дезинформация и пропаганда в месеците преди гласуването, които се опитват да опетнят ПДС и да породят съмнения и опасения относно ЕС. Изследователите установиха, че тези кампании се задвижват от изкуствен интелект (ИИ), като ботове са разположени в секции за коментари в социалните медии или фалшиви уебсайтове, публикуващи генерирано от изкуствен интелект съдържание, осмиващо ЕС.
- Експертно Мнение: Професорът по международна сигурност Стефан Волф от университета в Бирмингам заяви пред Ал Джазира, че Русия наистина се е опитала да повлияе на изборите в неделя, за да върне Молдова под влиянието си. «Това наистина беше мащабна руска операция, но също така, мисля, показва границите на това докъде Русия може да разшири влиянието си в постсъветското пространство», каза той.
- Google: В изявление за пресата от миналата седмица Google заяви, че е забелязал координирани кампании, насочени към молдовските избори в YouTube. «Прекратихме повече от 1,000 канала от юни 2024 г. насам, защото сме част от координирани операции за влияние, насочени към Молдова».
Смущения, Диаспора и Реакции
Двама братя и трети мъж са били арестувани в Кишинев по подозрение, че са планирали бунтове по време на изборите в неделя. Миналата седмица полицията арестува 74 души по време на 250 акции на групи, свързани с предполагаеми руски планове за подстрекателство към бунтове по време на вота.
- Гласуване на Диаспората: Около 17,5 процента от гласовете – 288 000 – са подадени от молдовци, живеещи в чужбина, предимно в Европа и САЩ. Съобщава се за бомбени страхове в избирателни секции в Италия, Румъния, Испания и САЩ, както и в Молдова. Гласоподавателите в анклава Приднестровието също се сблъскаха с логистични предизвикателства.
- Реакция на ПДС: Лидерът на ПДС Гросу повтори обвиненията срещу Русия. «Не само PAS спечели тези избори, но и хората, които спечелиха», каза Гросу. «Руската федерация хвърли в битка всичко, което имаше, което беше най-подло – планини от пари, планини от лъжи, планини от незаконни действия». Премиерът Дорин Речян също заяви, че молдовците «са демонстрирали, че свободата им е безценна и свободата им не може да бъде купена».
- Контекст с Румъния: Миналия ноември Румъния отмени собствените си президентски избори, след като властите заявиха, че руската намеса е помогнала на крайнодесен лидер да спечели. Втори избори се проведоха през май тази година, които бяха спечелени от центристкия и проевропейски кандидат Никушор Дан.
Какво Предстои?
Изборният резултат беше незабавно отхвърлен от лидера на BEP Додон, който призова за протести пред сградата на парламента в Кишинев, след като заяви – без да предостави доказателства – че ПДС се е намесила в гласуването.
В обръщение по националната телевизия късно в неделя Додон заяви, че партията му е спечелила вота. Той призова правителството на ПДС да подаде оставка и помоли поддръжниците си да излязат на улицата. «Няма да допуснем дестабилизация», каза политикът.
В понеделник десетки хора се събраха, за да протестират срещу резултатите. Междувременно президентът Санду сега ще трябва да номинира министър-председател, който ще сформира ново правителство. Анализатори казват, че президентът вероятно ще избере приемственост с премиера Речян, който е проевропейски и преди това е бил съветник на Санду по отбраната и сигурността.
