д-р Прийом Бозе
Скорошно проучване в Journal of Applied Physiology изследва влиянието на състоянието на хидратация и обичайния прием на течности върху реактивността на кортизола на слюнката към психосоциалния стрес. Неоптималната хидратация и обичайният нисък прием на течности са свързани с по-голяма кортизолна реактивност към остър психосоциален стрес, което може да повлияе неблагоприятно на дългосрочното здраве.
Хидратация и кортизолна реактивност към стрес
Постоянното пиене на по-малко от препоръчителното дневно количество вода може да доведе до неоптимална хидратация, често проявяваща се от по-тъмна, по-концентрирана урина и намалено отделяне. Изследванията свързват обичайния нисък прием на течности с по-голям риск от:
- Метаболитни заболявания;
- Бъбречни заболявания;
- Сърдечно-съдови заболявания.
Хроничният нисък прием на вода може да увеличи хормоните, регулиращи водата, като аргинин вазопресин (АВП), което може да увеличи освобождаването на хормона на стреса кортизол.
Добре известно е, че кортизолът се повишава по време на остър стрес, но също така следва дневен ритъм. Когато този циркаден ритъм е нарушен или когато кортизолните реакции са преувеличени, това може да повлияе на имунитета, метаболизма и възпалението. Някои изследвания са установили по-високи нива на кортизол при хора, които са неоптимално хидратирани и пият по-малко от 1,2 литра течност на ден. Въпреки това, точната връзка между приема на течности, хидратацията и кортизола остава несигурна.
Относно проучването
Като се имат предвид общите пътища между освобождаването на хормона на стреса кортизол и регулирането на водата в цялото тяло, това проучване има за цел да провери дали хората с неоптимална хидратация и обичаен нисък прием на течности показват по-голяма кортизолна реактивност към остър психосоциален стрес.
Участници и методология
- Участници: Непушачи, здрави, на възраст 18-35 години и без известни имунни, сърдечно-съдови, съняви или метаболитни нарушения.
- Групи: Лицата са идентифицирани като обичайно пиещи с НИСКО или ВИСОКО съдържание на течности (по 16 участници във всяка група), като праговете са получени от национална база данни.
- Скрининг: В продължение на 7 дни участниците записват дневния си прием на течности от всички източници ежедневно. Хората, които консумират прекомерно количество кофеин и алкохол, са изключени от пробата.
- Наблюдение: Участниците са наблюдавани проспективно в продължение на 7 дни, като същевременно поддържат типичния си прием на течности, което прави проучването по-силно от еднократна наблюдателна снимка.
- Тест: След периода на скрининг участниците поотделно попълват Социалния стрес тест от Трир (TSST).
- Анализ: По-късно са събрани проби от слюнка и анализирани за кортизол. Предоставени са проби от урина (за оценка на осмолалността и цвета – UOsm и UCol), и плазмени проби (анализирани за копептин като допълнителен биомаркер за хидратация).
Резултати от проучването
- Хидратация: Групата HIGH постоянно се представя с по-нисък UOsm, UCol и плазмен копептин от групата LOW. Групите обаче не показват статистически разлики в жаждата или плазмения осмолалитет (POsm). Въз основа на праг на UOsm от 500 mosmol/kgH2O, 15 участници в групата LOW са субоптимално хидратирани, а 14 от 16 участници в групата HIGH са хидратирани сутринта на TSST.
- Стресова реакция (поведенческа): TSST показа забележимо увеличение на сърдечната честота и тревожността на състоянието; въпреки това, не са наблюдавани значителни взаимодействия между двете променливи, което показва сходни отговори в групите LOW и HIGH. По-малка част от хората в групата LOW съобщават за значително увеличение на тревожността на състоянието.
- Кортизол (изходно ниво): Групата LOW също съобщава за по-високи «изходни» нива на кортизол в слюнката. Въпреки това, след стандартизирана 25-минутна почивка в седнало положение, и двете групи показват сходни нива на кортизол в слюнката.
- Кортизол (реактивност): Когато «изходният кортизол» е въведен като ковариата в линейните смесени модели, TSST предизвиква значително увеличение на кортизола на слюнката. Нивата на кортизол в слюнката достигнаха своя връх след TSST.
- Основно откритие: Въпреки че делът на отговорилите е сходен и в двете групи, реактивността на кортизола е постоянно по-висока при LOW, отколкото при HIGH.
- Статистика: Има някои значими групови взаимодействия, при които слюнченият кортизол се увеличава значително след TSST само в групата с LOW.
- Връзка: Реактивността на кортизола е по-ниска в групата с HIGH, което е свързано със състоянието на хидратация, както е оценено чрез измервания на UOsm.
Заключения и бъдещи насоки
Тези открития показват, че възрастните с обичаен нисък прием на течности показват по-голяма кортизолна реактивност към остър психосоциален стрес. Реактивността на кортизола също е по-висока, когато хидратационният статус е неоптимален. Констатациите обясняват защо състоянието на хидратация и навиците могат да бъдат свързани с дългосрочното здраве.
Ограничения и въпроси
- Корелация срещу причинност: Проучването е ограничено до установяване на корелации и въпреки че участниците са наблюдавани проспективно, неговият дизайн за сравнение с напречно сечение не може да установи причинно-следствена връзка.
- Продължителност: Кратката продължителност на проучването също затруднява преценката на дългосрочните последици за здравето от настоящите констатации.
- Бъдещи изследвания: Обичайната ниска консумация на течности е свързана с риска от метаболитни и сърдечно-съдови заболявания, но «остава да се види дали реактивността на кортизола към психосоциалния стрес играе роля». За да се разбере по-добре този проблем, проспективните надлъжни проучвания трябва да изследват връзката между острата реактивност на кортизола, индуцирана от стреса, обичайния прием на течности и здравните резултати.
- Полови различия: Настоящото проучване не изследва половите различия в реактивността на стреса; обобщаемостта на констатациите е ограничена до жени с консумация на течности между 1,5 и 2,5 L/ден, а мъжете с консумация на течности между 1,6 и 2,9 L/ден са изключени.
