Как кризата в Сеута затвърди десния завой в европейската миграционна политика
Лука Бертуци
11 август 2026 г.
Десният подход към миграцията, при който сигурността е на първо място, се превърна в доминираща тенденция. Масовият приток на мигранти в Сеута показа, че по-прогресивният модел на Испания вече е изключение в Европа, като дори левите партии започнаха да използват реторика, насочена към сигурността.
В края на юли десетки хиляди нелегални мигранти преминаха от Мароко в испанската анклава Сеута в Северна Африка — инцидент, който доведе до около 100 загинали и отново изведе миграционната политика на преден план в европейската политика.
Този епизод не само предизвика дълбок дипломатически разрив между Рим и Мадрид относно начина, по който трябва да се управлява миграцията, но и разкри нарастващата изолация на Испания, тъй като десните политически сили започват да доминират в дебата.
Завой надясно
Не е тайна, че десните сили набират сила в цяла Европа. На последните избори за Европейски парламент партиите от дясното крило спечелиха почти 60 допълнителни места, като по-голямата част от този ръст се дължи на крайнодесните, консервативните и националпопулистките партии.
Промяната в центъра на тежестта намери отражение и в разпределението на властта в институциите на ЕС, като за първи път центристко-дясната Европейска народна партия (ЕНП) заема 14 от 27-те места в Европейската комисия.
Но възходът на десницата не спира дотук. Крайнодясната «Алтернатива за Германия» (AfD) понастоящем се ползва с най-голяма подкрепа според проучванията и е водещата партия в страната, крайнодясното «Национално обединение» е фаворит за победа в президентските избори във Франция догодина, а дори и италианската консерваторка Джорджия Мелони се сблъсква с конкуренцията на нова партия, водена от бившия армейски генерал Роберто Ваначи.
Европа не е и изолиран случай: десните политици намират подкрепа от администрацията на САЩ, най-вече в Южна Америка, където президентът Доналд Тръмп открито подкрепи десния кандидат Абелардо де ла Еспрея преди избора му за президент на Колумбия.
Миграцията исторически е била тема, доминирана от десницата, така че не е изненада, че притокът към Сеута даде аргументи на онези, които настояват за по-рестриктивна миграционна политика.
«През последните години се наблюдава постепенно преминаване към по-сигурностно ориентиран език както от страна на традиционно консервативните политици, така и от страна на левите», заяви пред Euronews Киара Катели, специалист по застъпничество в «Платформата за международно сътрудничество по въпросите на мигрантите без документи».
«Резултатът от третирането на миграцията като проблем на сигурността с все по-репресивни мерки е насърчаването на социалното изключване и маргинализацията, като същевременно се криминализира солидарността към мигрантите», каза Катели.
Изолацията на Испания
Най-забележителната последица от инцидента беше дипломатическият конфликт между Италия и Испания, предизвикан от решението на правителството на Джорджия Мелони да възстанови граничния контрол за пристигащите по въздух и по море след нерегламентирания приток към Сеута.
«Днес бях в контакт както с испанския, така и с италианския министър на вътрешните работи. И двамата потвърдиха, че контролът по вътрешните граници е временен», написа комисарят по вътрешните работи Магнус Бруннер в X, в деликатен опит за посредничество между двете държави-членки.
Но Рим далеч не беше единственият, който критикуваше Мадрид: Германия, Дания, Швеция и Финландия също призоваха за бързо възстановяване на контрола по външните граници на ЕС и предложиха възобновяване на проверките в Шенгенското пространство.
Италия и Дания бяха инициатори на отворено писмо, подписано от 22 правителства на държави-членки на ЕС и адресирано до лидерите на институциите на ЕС, в което се призовава за «разглеждане на всички политики, които могат да служат като привличащи фактори, като например узаконяването на много голям брой нелегални мигранти».
Само Ирландия — която понастоящем председателства Съвета на ЕС — Португалия, историческият съюзник на Испания, Франция, която също е критикувала дясната миграционна политика, и Люксембург не подписаха писмото.
Още преди притока в Сеута испанският министър-председател Педро Санчес беше подложен на критики от колегите си в ЕС по време на последния Европейски съвет, по-специално заради плана му да узакони около половин милион мигранти, влезли незаконно в страната.
Алтернативен модел
Според представители на левицата правителството на Санчес е подложено на критики от консервативни политици в цяла Европа именно защото предлага единствената надеждна алтернатива на дискурса, който представя миграцията като заплаха.
«На европейско равнище преобладава дясното крило и националистическата, реакционна нагласа към миграцията», заяви пред Euronews евродепутатът Хуан Фернандо Лопес Агилар (Испания/S&D), бивш министър на правосъдието.
За Лопес Агилар подходът на Испания към миграцията не само е позиция на малцинството в Европа — той е все по-изолиран, а Сеута беше използвана, за да бъде атакуван.
Членът на ЕП Сесилия Страда (Италия/S&D) се присъедини към това мнение, като изтъкна, че испанското правителство редовно е обект на атаки от десни партии в Европейския парламент, защото Санчес остава последният бастион на прогресивната миграционна политика на ниво ЕС.
Удивително е обаче, че дори някои от малкото останали лидери от център-ляво в Европа са се присъединили към десния подход към миграцията, най-вече датската министър-председателка Мете Фредериксен, която работи в тясно сътрудничество с Мелони по този въпрос.
Самият Санчес заложи на реторика, поставяща сигурността на първо място, за да възстанови реда на границата, което подсказва, че политическият център на тежестта в ЕС се измества надясно, тъй като дори левите правителства възприемат подобна лексика.
«Испанското правителство ще използва всички държавни лостове, всички държавни ресурси, за да гарантира сигурността на гражданите на Сеута», заяви той, като определи масовия приток като «нарушение на териториалната цялост на Испания».
Миграционната политика на ЕС
Завоят надясно в миграционната политика на ЕС беше затвърден от ново законодателство, одобрено от европейските правителства и законодатели през юни, което включва по-строги мерки за наблюдение, ограничения на свободата на движение и възможността за създаване на «центрове за връщане» в трети държави.
Центърът за връщане е спорна инициатива, водена от Италия в Албания, за създаване на съоръжения за обработка на молби за убежище и заповеди за репатриране извън границите на ЕС. Нидерландия и Дания също са откровени поддръжници на този подход.
В коментар, публикуван в понеделник в германския вестник «Франкфуртер Алгемайне Цайтунг», лидерът на ЕНП Манфред Вебер призова за бързото създаване на центрове за връщане в Африка, като посочи сътрудничеството на Мароко по време на кризата в Сеута, тъй като страната незабавно се съгласи да приеме обратно по-голямата част от тези, които бяха пресекли границата незаконно.
Освен Санчес, центровете за връщане срещат съпротива и от страна на френския президент Еманюел Макрон, който ги отхвърли като неефективни и противоречащи на ценностите на ЕС.
Въпреки това на последната среща на върха на ЕС 19 лидери подписаха съвместна декларация, призоваваща за «пълноценно използване» на новите миграционни правила на Европа — непряко одобрение за създаването на центрове за връщане. Висши служители на Комисията са възприели подобен подход, насочен към сигурността, по този въпрос.
По време на заседание на специална комисия в Европейския парламент комисар Бруннер подчерта, че «не можем да приемем такова нарушаване на целостта на външните ни граници, както и нарушаване на сигурността на Съюза».
«От този инцидент става ясно, че трябва да направим повече, за да укрепим още повече границите си в критични точки, както чрез бдително наблюдение, така и чрез използване на физически бариери, където е необходимо», написа председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен в писмо до министър-председателя Санчес.
