Перспективите пред иновационната екосистема в страната бяха във фокуса на кръгла маса в Аграрния университет в Пловдив
Перспективите пред регионалната и националната иновационна екосистема в областта на биоикономиката и агрохранителните системи в България бяха акцент на дискусия в Аграрния университет в Пловдив. На кръглата маса присъстваха еврокомисарят по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Илиана Иванова, заместник-министърът на образованието и науката проф. д.ф.н. Генка Петрова, областният управител на Пловдив Илия Зюмбилев, кметът на Пловдив Костадин Димитров, ректорът и заместник ректорът на Аграрния университет проф. д-р Христина Янчева и проф. д-р Владислав Попов, представители на научни институти, висши учебни заведения, както и на местния бизнес.
Сред темите в дискусията бяха проблемите, пред които се изправя тази екосистема по отношение на научни изследвания, иновации и образование не само в района на Пловдив, но и в други региони, взаимодействието с бизнеса и индустриите, перспективите за изграждане на синергия и разширяване на интеграцията на българската иновационна екосистема в програмите на Европейската комисия.
Дискусията откри проф. д-р Христина Янчева. Тя напомни, че това е първият “зелен университет” в Европа, член на Европейски университетски алианс по икономически, биотехнологични и природни науки и благодари на присъстващите за участието в кръглата маса.
По време на срещата беше представена и инициативата за обособяване на специална програма за партньорство на държавите от BIOEAST. “Всичко при партньорствата е на конкурентен принцип, ние сме установили няколко, но нямаме централизирано такова, което да обхваща страните от Централна и Източна Европа”, коментира проф. д-р Владислав Попов.
Илиана Иванова коментира, че освен програма “Хоризонт Европа” и кохезионните фондове, има и нови финансови инструменти като механизма за възстановяване и устойчивост, където също има добри възможности. Тя подчерта, че за нея е важно да разбере какви са проблемите на местно ниво не само с финансирането, но и с търсенето на партньорства. “Най-важният проблем за мен е как да осигуря адекватно финансиране, а тук партньорствата играят ключова роля. Нито една програма, колкото и да е голяма тя, нито един национален или местен бюджет може да запълни дефицита в областта на финансирането на науката и изследванията. Тук е ролята на частния капитал, а Регионалните иновационни долини се опитват да съберат всички заедно”, каза тя. Еврокомисарят посочи, че работи по инициативата за отваряне на частта на програма “Хоризонт Европа” за партньорствата и изрази мнение, че на представената идея трябва да се отдели повече време, за да е реално изпълнима.
Зам.-министър Генка Петрова увери, че Министерството на образованието и науката ще направи всичко възможно да подкрепя подобни инициативи. Тя подчерта, че в Пловдив са съсредоточени много добри екипи от специалисти на световно ниво. “Правили сме проучвания, че по-малко от един процент от средствата по “Хоризонт Европа” отиват в Централна и Източна Европа, в каквито и консорциуми да се включваме”, коментира тя. Според нея България трябва с подходящите специалисти да засили своето присъствие в европейските структури по отношение на представянето на българските научни екипи.
“Аграрен университет Пловдив успя да докаже, че връзката между науката и бизнеса е изключително необходима”, каза кметът на Пловдив Костадин Димитров и отбеляза, че Община Пловдив винаги е била партньор в подобни програми.
Източник: БТА
